Интернет е подобрил живота ни по много начини, но също така е бил източник и на неочаквани проблеми. Как да защитим детето си от кибер насилие?
Интернет насилието, или така нареченото „кибер насилие“, е главен пример и родителят не може да си позволи да го игнорира. Сега, повече от всякога, кибер насилието е станало сериозен и често срещан проблем.
Всякакви възможности за започването му са предоставени на потребителите на Интернет. Децата могат да учат онлайн, както и да социализират и да играят разни игри. Те са често свързани с мрежата. Хулиганите знаят това много добре, също така знаят, че децата често са оставяни без надзор, когато са в Интернет. Не би трябвало да е изненада, че кампаниите против тормоза на деца са преместени от площадката в дигиталния свят.
Дефиниране на кибер-насилието
Кибер насилието се определя като онлайн поведение, което упражнява тормоз над други потребители.
Чрез технологията, кибер хулиганите често малтретират, заплашват и унижават жертвите си. Кибер-насилието приема много форми, включително :
- Дразненето на някого
- Имперсонирането на някого (представяне под чужда самоличност)
- Качване на чужда лична информация
- Споделяне на чужди снимки без позволение
- Създаване на блог или сайт за някого
- Качване на видео материал на истински тормоз
Едно от най-опасните неща около кибер насилието е това, че всеки може да стане негова жертва. За щастие, има стъпки, чието предприемане от родителя може да понижи риска за детето му.
Понеже то се случва във виртуална среда, а не в истинския свят, хората понякога не го взимат насериозно, нито пък жертвите му. Това е грешно, тъй като кибер насилието е толкова сериозно, колкото всички други форми на насилие.
Неговият ефект се среща в различни форми, нито една от които може да бъде игнорирана от родителите. Децата често се чувстват безсилни и уплашени когато бъдат тормозени онлайн. Понякога дори не знаят самоличността на този, който ги тормози. Тъй като тези хора често споделят лична, дори фалшива информация, децата се чувстват разкрити и унижени. Това може много сериозно да навреди на тяхната увереност и мнение за себе си.
Децата, които са тормозени онлайн, могат да почнат да се чувстват безполезни и депресирани. Депресията може да доведе до загубата на интереса им в неща, които по принцип харесват и до това те да се изолират. Например не посещават училище от страх да се срещнат тези, които ги тормозят. Някои даже могат да започнат да проявяват физически симптоми, като болки в главата или стомаха, или други причинени от стрес състояния.
Кибер насилието няма негативен ефект само върху децата – родителите също страдат. Всъщност, родителите често влошават проблема като забраняват на детето да ползва технология с цел да сложат край на тормоза.
Разбирайте за какво става дума
Ако не разбирате от устройствата и техниките, които кибер хулиганите ползват, няма да е никак лесно да забележите кибер насилие, ако то се случи с детето ви. Дори сайтовете и социалните мрежи, които то ползва не са ви интересни, си струва не само да ги опознаете, но и сами да почнете да ги ползвате. Налага се малко проучване, и също така това е перфектна възможност да седнете заедно с детето си и да му позволите то да научи вас на нещо.
Седнете заедно с него и му дайте да ви покаже техните любими уеб-сайтове. Прегледайте каква онлайн дейност се върши в тях и питайте детето за пояснение, когато срещнете непозната терминология или съкращения. Усетете как работи всеки сайт и как децата имат връзка едно с друго. Питайте детето си защо тези сайтове са толкова популярни и защо толкова ги харесват и ползват. Когато детето знае, че сте наясно с това защо и как ги ползват, ще е много по-въодушевено да се обърне към вас за помощ при потенциален проблем.
Научете на дигитален етикет
Често децата стават жертви на кибер насилие като не следват базисни правила и навлизат в непрепоръчителни среди.
Кажете на детето си, че просто понеже онлайн общуването не е лице в лице, това не значи да забравят за учтивостта в общуването. Кажете му, че очаквате от него да се държи с уважение през цялото време, включително и в Интернет. Забранете ползата на обидни и вулгарни изрази, както и показването на неуважителни мнения. Обяснете, че очаквате от него в онлайн среда да се държи по същия начин, по който се държи в истинския свят.
Убедете го, че това да споделя неверни неща за хората е грешно. Накарайте го за се запита как би се чувствало, ако то стане обект на подобно нещо. Детето трябва да знае колко е важно да се внимава с нещата, които са публикувани в мрежата. Напомнете му, че всеки път, когато натиснат бутона „изпрати“ или „публикувай“, нещата не са в негови ръце от там нататък. Съветвайте го да проверява поне два пъти всичко, което смята да сподели от свое име, за да е сигурно, че то няма да бъде разбрано погрешно от публиката, за която ги е предвидило. Последно, напомнете му да пази тайните, които са му поверени, и че споделянето им онлайн е едно от най-болезнените неща, на които то е способно.
Контролирайте времето, прекарано пред екрана
Шансът децата да са жертва или участник в кибер насилие се увеличава значително, когато никой не следи или не е отговорен за тяхната активност. Правилен подход е да се създаде и следва правилник относно наблюдението и намесата на родител в дейността на детето му в интернет. Като за начало, дръжте компютъра на детето в публично място у дома, като хола. Забранете ползването на смартфони и други мобилни устройства извън такива места вкъщи допълнително.
Направете ясни правила за онлайн поведението и периодично напомняйте на детето за тях. Например, то никога не трябва да споделя лична информация с непознати, като например двете си имена, училището си, квартал, адрес, телефонен номер и други. Напомнете им, че някой може да се представя за приятел, но всъщност да не е такъв.
Помогнете при създаването на акаунт в социалните мрежи, и винаги знайте техните пароли. Добавете го като приятел във всяка една социална мрежа и следете дейността им и по този начин. Осигурете се, че детето е наясно с това, че имате право да четете постове, имейли, смс-и и други начини за онлайн комуникация по всяко време. Обмислете дали трябва детето да може да пише в чат само когато вкъщи има възрастен.
Дискутирайте границите
С помощта на цялото семейство съставете план относно онлайн поведение и границите му. Добра идея е достъпът до определени сайтове да е забранен преди определена възраст. Много родители държат детето им да навърши 13 години преди да си създаде профил в социални мрежи като Facebook. Ако решите да следвате тази практика, бъдете сигурни, че добре сте обяснили причините за въвеждането и на детето си.
Добре би било периодично да разглеждате лист от сайтове, включващ такива които са позволени и забранени, обяснявайки защо някой са забранени. Напомняйте кои неща са позволени за споделяне и кои не, и защо. Това е наистина важно, защото все повече и повече учебните заведения и работодателите проверяват онлайн акаунтите на даден човек преди да го приемат или наемат на работа.
Използвайте предимствата, които технологията предлага, за да смалите риска. Родителски контрол, Интернер филтри и допълнения към интернет browser-ите са чудесна помощ в този аспект. Обмислете софтуер, който следи социалните мрежи и мобилните им апликации за допълнителна помощ. Окуражавайте детето да говори за онлайн дейностите си, и ясно им внушете, че оплакване от онлайн тормоз би им било само и единствено от помощ. Понеже трябва то ви вижда като надежден обект за помощ, трябва да направите каквото можете, за да го научите да се обръща към вас ако има проблеми.
Как да се справяме с кибер-насилието
Ако детето ви стане жертва на кибер насилие, инструктирайте ги да не отговарят веднага и директно, и вие също. Когато проблемът се развие, изтрийте (по-скоро „замразете“) сегашните акаунти и направете нови. Сменете телефонният номер на детето и направете нов, така наречен unlisted номер, който не присъства в телефонни указатели и подобни. Направете копия на всички съобщения, имейли, и имена, които са използвани от дразнителя. После покажете как се блокират хора в социална мрежа, и направете това с него.
Ако заплахите и тормозът към детето продължават, докладвайте виновника на администратор или на директора на училището му. Ако комуникациите се осъществяват вкъщи, свържете се с Интернет доставчика си. Ако насилието включва училище по какъвто и да е начин, недейте да разчитате само оплакване при директора. Изисквайте и подробен план на мерките, които училището е предприело. Недейте да реагирате по безразличен начин, като кажете на детето „просто да се абстрахира“ или нечестно да го накажете и забраните ползването на технология. Ако детето показва симптоми на депресия или подобни, най-добре го закарайте при психолог или подобно авторитетно лице.
В днешно време за интернет сигурността трябва да се говори сериозно у дома с децата. Предотвратяването на кибер насилието трябва да е сред основните теми за разговор с детето. Добре е да се използват примери от истинския живот за демонстрация на огромното значение на техните действия в Интернет. Чрез създаването на граници и обяснявайки мотивите и очакванията си, тогава можете да осигурите най-добри и безопасни обстоятелства за прекарването на време в Интернет, пълно с удоволствие, образование и забавление.
Разгледайте предложенията ни за бебешки обувки.
